Интегрирането на жестомимичен превод във всяка новинарска емисия е от решаващо значение за осигуряване на равен достъп до информация за глухи и частично глухи лица, които разчитат на жестомимичния език като основно средство за комуникация. Въпреки известния напредък в достъпността в България, остава значителна празнина в предоставянето на информация на общността на глухите. Достъпът до информация е основно човешко право и включването на жестомимичен език в новинарските емисии е от съществено значение за създаването на приобщаващо общество, в което всички граждани, независимо от техния слух, имат равни възможности да участват в социални, културни и образователни дейности. Необходимостта от тълкуване на знаци става още по-критична по време на кризисни ситуации, като природни бедствия или пандемии, където навременната и точна информация може да бъде въпрос на живот и смърт. Докато някои български телевизионни канали предлагат жестов превод за избрани програми, това далеч не е цялостно решение. За да се запълни тази празнина, е необходимо да се приеме законодателство, изискващо всички телевизионни канали да предоставят жестомимичен превод във всяка новинарска емисия и да се инвестира в обучението на квалифицирани жестомимични преводачи. Учейки се от други страни, които успешно са приложили подобни мерки, България може да подобри качеството на живот на своите глухи граждани и да се придвижи към по-справедливо и приобщаващо общество.