Персийските килими са известни със своята изключителна изработка и богатата символика. Те имат над 2500-годишна история, произхождаща от древна Персия (днешен Иран). Отличават се с ръчно възлово тъкане, финни детайли и симетричен дизайн, като често се използват мотиви като медальони, градини и геометрични фигури. Цветовете са предимно червено, синьо и зелено, като багрилата се извличат от природни източници. Символиката включва медальона като символ на вечността, цветята като отражение на рая и дървото на живота, което символизира връзката между земния и духовния свят.

Турските килими, известни още като анатолийски, имат дълга история, свързана с Османската империя. Те са изтъкани с „гьорде“ (симетричен възел), което ги прави издръжливи и здрави. Дизайнът на турските килими включва геометрични форми като ромбове, зигзаги и шестоъгълници, а цветовете са наситени и ярки – червено, синьо, зелено и жълто. Тези килими носят символи за защита като окото на Назар, куки и зигзаги, както и ръцете на Фатима, които символизират благословия и плодородие. Геометричните фигури често представят женственост и плодовитост.

Мароканските килими произхождат от берберските племена в Мароко и са по-модерни по стил, което ги прави предпочитани в съвременния интериор. Те се изработват от дебела, ръчно предена вълна и имат пухкава и мека текстура. Дизайнът им е минималистичен и абстрактен, с несиметрични фигури като линии, зигзаги и диаманти. Цветовете варират от неутрални до по-живи нюанси като червено и оранжево. Символиката включва диамантите като знак за защита и женственост, линиите и зигзагите като символ на житейския път и триъгълниците като израз на семейните връзки.

Заключение