Омраам Микаел Айванхов, роден като Михаил Иванов в България през 1900 г., значително повлиява духовния свят чрез смесване на източни и западни философии. Ранният му живот в бурния регион оформя стремежа му към мир и духовна хармония, което води до уникално сливане на източноевропейска духовност и мистицизъм. Неговият духовен път претърпя основен обрат, когато срещна Петър Дънов, чиито учения за любов, мъдрост и истина дълбоко повлияха на Айванхов. Премествайки се във Франция през 1937 г., за да разпространи учението на Дънов, Айванхов развива своя собствена отличителна философия, която набляга на живота в хармония с природата и космоса, отбелязвайки началото на неговото международно влияние. Фокусът му върху слънчевата духовност, практическите методи за личностно израстване и обширните писмени и устни произведения направиха неговите учения достъпни и влиятелни по целия свят. Акцентът на Айванхов върху общността и братството подчертава важността на колективното духовно развитие, което продължава да се практикува в различни духовни общности в световен мащаб.