Наргилето, наричано още глинена или водна лула, е добре познат инструмент за пушене, който има дълга история, датираща от древна Гърция, където първоначално е бил използван за медицински цели. Тази традиция за пушене на шиша стана популярна в Близкия изток и Индийския субконтинент, където има културно и символично значение, като се разглежда като форма на молитва и социализация. Изобретяването на наргилето се приписва на лекар на име Xakim Abyl-Fatx Gilani през 16 век, който го е създал, за да помогне за изчистването на дима от лечебните билки и да подобри ползите за здравето от вдишването. В Близкия изток и Османската империя пушенето на наргиле било социално събитие и често се правело с приятели и семейство. Днес наргилето се използва широко за свободното време и е популярно в цял свят, особено сред младите хора. Въпреки че има дебат относно ефектите върху здравето, наргилето остава значителна част от културното наследство на Близкия изток и Индийския субконтинент. Социалният аспект на споделянето на наргиле с други също е допринесъл за неговата популярност, особено в Близкия изток, където се смята за празнично преживяване. Като цяло наргилето е играло решаваща роля в културните традиции и социалните взаимодействия от векове и продължава да бъде популярно забавление за много хора по света.