В мозайката от роднински връзки българският език процъфтява с жив гоблен от имена, сложно вплетени, за да обозначат различни взаимоотношения. За разлика от езици като английския, където единични термини като "mother-in-law" капсулират специфична връзка, българската номенклатура прави разлика между майката на съпруга и майката на съпругата. Тази статия има за цел да демистифицира лабиринта от роднински връзки, като хвърли светлина върху нюансираните понятия, дълбоко залегнали в българската фамилна лексика.
Статията започва с очертаване на преки роднини, изясняване на линията, която произлиза пряко или непряко един от друг. Той обяснява степените на родство въз основа на броя на връзките между поколенията, определяйки връзки като баба, дядо, майка, баща, дете, внук и правнук, гравирайки сложната мрежа, изплетена между поколенията.