В учението на Учителя Беинса Дуно трудът е издигнат от просто задължение до дълбок израз на любов, творчество и лична свобода. Той илюстрира, че истинската стойност в работата произтича от инвестицията на душата в нея, като твърди, че когато хората подхождат към задачите си със сърце и намерение, те надхвърлят механичната и обременителна природа на труда. Като прави паралели с природата, която е пример за търпение и последователност, Дуно подчертава, че трудът може да доведе до благотворни резултати, когато се извършва с истинска грижа. За разлика от това той отбелязва, че мнозина днес преживяват работата като форма на робство, където липсата на страст и цел притъпява духа им и отнема красотата на живота. Това предефиниране на работата приканва хората да се свържат отново с вътрешната си същност и да намерят радост и смисъл в ежедневните си дейности.